Регионалната конференция на Каритас Европа, която се състоя от 23 май до 26 май 2016 г. в Лурд, Франция и която събра близо 300 души от Каритас организации от цяла Европа, в действителност за мен беше едно невероятно преживяване, за което съм безкрайно щастлива.

Програмата беше така изготвена, че човек да разполага с достатъчно време за всичко – от това да пие кафе до това да се придвижи до мястото, на което се провеждат различните уъркшопове и споделянето в братства, тъй като ‘Cite Saint Pierre’ е доста голям комплекс.

Работата по групи в уъркшопа ми даде възможност да се запозная с хора от различни краища на Европа, които са обединени под същността на Каритас –  да бъдеш милосърден и да помагаш на хората в нужда. Основната тема на групата, в която бях аз, беше социалната икономика. За мен беше изключително интересно да чуя какъв опит имат другите Каритас организации, като например Каритас Финландия или Каритас Полша. Но преди да обсъдим каквото и да е, всеки от нас се представи и представи, или нарисува нещо, което е негов личен символ и което го характеризира.

Обсъдихме кои са най-важните неща, за да просъществува и да се поддържа една социална икономика – добра стратегия, развита мрежа, подкрепа от църквата, общината, правителството, ресурси, пазар за произведените продукти. След като прочетохме и резултатите, които Каритас Европа очаква до 2020 г., дадохме и нашите препоръки към тази рамка заедно с останалите две групи, чиято тема също беше социална икономика. Когато събрахме всички предложения и чрез гласуване избрахме четири от тях, ги представихме на последната сесия за приемане на окончателната рамка за 2020 г. Много съм радостна, че получих шанса да представя част от тези препоръки пред борда на Каритас Европа и пред всички участници в тази конференция.

Споделянето в братства беше още един прекрасен аспект от всичко това. В тези малки групи от осем човека цареше приятелство, разбиране, толерантност и атмосферата предоставяше възможност на всеки един да сподели мислите си върху цялото преживяване на това да бъдеш част от Каритас или върху това какво те спира, за да бъдеш неотлъчен последовател на Бог. Там създадох много приятелства  и имах възможността да разговарям с хора от Англия, Швейцария, Полша, Босна и Херцеговина и много други страни.

Ако има една дума, с която да опиша тази общност, която взе участие в конференцията, то това е семейство – едно голямо задружно семейство посветено в това да помага на тези, които се нуждаят от помощ и грижи.

И накрая, но не на последно място, разбира се, е посещението ни в Лурд – едно голямо светилище на Божията Майка, което събира десетки хиляди вярващи от всяко едно кътче на земята. Едно чудо –  това е думата, която изниква в съзнанието ми, щом чуя това име. Невероятно е чувството да видиш колко много хора участват  в шествието със свещи и с висок глас пеят „ Здравей!  Здравей! Здравей, Мария!” и протягат ръцете си, в които държат запалени свещи високо към небето. А когато стъпиш в самата пещера и докоснеш чудотворната вода, която блика от скалите, чувството е просто неописуемо с каквито и да е епитети или сравнения. Лурд е място, което трябва да се види и да се почувства. Това е място, на което болните намират надежда, водени от своята вяра, място, на което всеки разкрива молбите, желанията и страховете си пред Дева Мария, място, което излъчва вяра така, както слънцето излъчва светлина и топлина.

Изключително съм признателна и благодарна, че имах шанса да бъда част от тази конференция, от това вълшебно изживяване, което винаги ще нося в сърцето си!

Автор: Мария Хамбарлийска
Доброволец към Каритас Витания