В малкото село Болярино, община Раковски, намираме Василка – една необикновена 75-годишна пенсионерка. По професия е фризьор и през годините е срещала много различни и интересни хора. Казва, че от всеки е научила по нещо за живота. Че зарядът, който получавала от тях, я държи и до днес. Приела е присърце мъдростта на една нейна клиентка – невролог, която я посъветвала никога да не мисли предварително какво ще се случи в бъдеще.
„Каквото има да стане, ще стане – казва Василка. – Предварителните мисли и тревоги не са от полза за никой“.
Родом е от Пловдив, но преди петнадесет години идва да живее в Болярино заради здравословното състояние на съпруга си. По-късно той почива, но тя решава да остане, защото този спокоен и тих живот ѝ харесва. Има една дъщеря и една внучка.
Намираме я в кметството на село Болярино, където е доброволец и помага при работата с деца. Едно от любимите ѝ занимания е да чете. Заема книги от Народно читалище „Иван Вазов“. Любител е на старобългарската литература и специализираната литература по метода Монтесори. Скоро ѝ предстои да отиде на концерт на Лили Иванова, за който много се вълнува. Билетът ѝ е подарен за рождения ѝ ден, още през февруари. Такива дребни жестове я радват и крепят.
Усмихната и ведра, тя ни разказва как става в ранни зори, за да работи в дворчето. Здравословните ѝ проблеми са като на повечето български пенсионери, но не я спират да е активна и да помага на всеки с каквото може. Живее в разбирателство с всички и знае, че може да разчита на помощ отвсякъде.
Много е доволна от вниманието и грижите на личния лекар на селото. Той посещава пациентите си веднъж седмично, а при нужда се отзовава по телефона, насочва ги и ги съветва по всяко време. В Болярино няма аптека. Най-близките са в Пловдив и Раковски. За радост на Василка, скоро не ѝ се е налагало да ги посещава. При нужда от транспорт по различни поводи – било до лекаря, аптеката или за друго, ползва услугите на съседи, приятели или роднини в селото. Внучка ѝ също е шофьор и винаги, когато я помоли, ѝ помага. Никой не отказва на Василка, защото всички я познават като добър и отзивчив човек.
С финансите се справя сама! Живее така, че пенсията да ѝ стига – скромно, но без да се чувства лишена от нещо. Социални и здравни услуги, предлагани от Общината или неправителствени организации, не ползва, защото няма нужда. Според нея на възрастните хора им трябва блага дума и някакъв вид здравно-социална услуга, при която да бъдат посещавани в домовете си от медицинско лице. Така ще има с кого да споделят здравословните си проблеми, да обсъдят ползата от лекарствата, които приемат, да се оплачат от това, което ги тревожи, или просто да поговорят с някой.
Така Василка ни посрещна и изпрати с добра раздумка за живота, който бе извървяла с достойнство, труд и честност. Благодарение на това, можеше смело да посрещне новия ден от старостта – не със свито сърце, а в очакване на хубавото, което предстои.
Инициативата „Достъп на възрастните хора (65+) до дългосрочни грижи в дома и общността – политики и реалност“ се изпълнява с финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.