Дух на служене
Доброволчеството въвежда в обществото нови ценности, като например споделяне на благата и духът на служене, който произлиза от желанието да се помага на другите.
Доброволчеството цели да разбере проблемите в тяхната сложност, да признае, в допълнение към тези, които са традиционни, нови и спешни нужди. Това е „дух на служене“, което означава постоянна бдителност за потребностите, които вдъхновяват креативност в разбирането за това как трябва да се направи една услуга, кога е време за една услуга да бъде заменена.
Духът на служене, освен това, означава също така едно усилие за ефективна подготовка и непрекъснато образование. Образование, което не само ще гарантира ефективност в прилагането на заявените услуги и материали, но образование, което анализира територия, със съществуващите услуги, със законите, а понякога и с опит на други доброволци и останалите социални сили.
Библейските корени – благост и споделяне с другите хора, доказва, че любовта на Бог окуражава човека да се предостави на разположение на другите хора. Исус се отъждествява със слугата: „Аз сам се заклевам да приема образа на служител, като стана подобен на човеците“ (Фил 2, 7). На тайната вечеря, Исус говори за любовта с един символичен жест, „Вие ме наричате Учител: и добре казвате, защото така е. И ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умиете един другиму нозете. Дадох ви пример, да правите и вие както Аз направих на вас.“ (Йоан 13,13-15)
Солидарност и взаимна отговорност
Други ценности, които представлява волунтаризма, са чувството за солидарност и взаимна отговорност. Те са основните и задължителни условия за човешкото съществуване: човек е тясно свързан с всички по подобен начин, както клетките на организма, част от един уникален жив организъм. Солидарността е неизбежна, тъй като създава нашия живот. Човешката свобода не съществува, освен като общи свободи, които са ограничени от солидарността си с останалите свободи, но също така могат да имат и отговорност за тяхното въздействие.
Тази форма на солидарност и взаимна отговорност се изразява от папа Йоан Павел II в „Sollicitudo Rei Socialis“, където той пише: „солидарността… не е размита в чувство на симпатия заради страданията на толкова много хора, близки и далечни. Напротив, тя е твърда и категорична решимост да се прави добро, за доброто на всичко и всички, защото всички ние сме наистина отговорни за всички“ (№ 38).
Така че за християнския доброволец „да споделя с друг човек“ означава да му помогне да излезе от състоянието на бедност и зависимост; „да бъда с някой“ означава желанието за неговото развитие и помощ за това той да бъде свободен, автономен, участник заедно с други в процеса на изграждане на обществото.
Безвъзмездност
Доброволецът е човек, който споделя с останалите свободното си време, енергия, пари, любов, а понякога и къща, и всичко това без никакви лични интереси, но само с желание за доброто на другите.
Доброволчеството е изключено от икономически и политически обмен: това е просто един акт на любов, близост и надежда.
В едно общество, основано на „притежаване на неща“, безвъзмездността на доброволчеството означава откритието, че човек има стойност като човешко същество, а не според това какво създава или работи; това означава също, че работата му не се състои изцяло от производство на блага. Безвъзмездността позволява на хората да отделят по-голямо пространство за социалния живот, а освен това води до повторно осъзнаване на значението на всеки един от нас.
(Из „Обичай ближния си“ – Наръчник за енорийски Каритас)