Същност на Християнското доброволчество
Думата „волунтаризъм“ (доброволчество) има латински произход и нейното значение е „свободна и доброволна военна служба.“
Всъщност този термин често се използва само за неплатена работа или услуга, но на първо място включва алтруистично и благородно намерение, което води един човек към постигане на целта. За постигането на тази цел човек инвестира енергията си, времето си, знанията, уменията.
Доброволецът е човек, който остава верен на своите обичайни задължения в училище, семейство, работа и е готов да се ангажира с добри дела в общността. Той не е човек, който няма лични проблеми, или на когото всичките проблеми са решени, но е човек, който живее не само за себе си, но и за другите.
В Църквата, следвайки примера и думите на Христос, първите доброволци или тези, които безвъзмездно се ангажират с благородни мисии в услуга на най-нуждаещите се, са били учениците на Христос. Именно и в думите на Христос можем да открием наченките на доброволчеството: „лекувайте болните, очиствайте прокажените, вдигайте мъртвите, изгонвайте бесовете: даром получихте, даром давайте. Не трупайте нито злато, нито сребро, нито мед в кесиите си“ (Мт. 10, 8-10)
Така християнското доброволчество става „задължение“ заедно с приемането на тайнството Кръщение и е част от мисията на всеки християнин.
(Из „Обичай ближния си“ – Наръчник за енорийски Каритас)