Това е историята на Иван Силикчийски – обикновен 69-годишен пенсионер, от малко провинциално градче. Не е семеен. Никога не е бил! Деца – няма. Живее сам, в малка къщичка, но с голям двор, за който вече трудно се грижи. Допреди десет месеца е живял с майка си, която страдала от тежка форма на деменция. Разказва, че в онези дни му е било много трудно, защото е плачела с часове и му се е налагало да ѝ дава големи дози лекарства, за да я успокои. Въпреки това, не се отказал от нея. Самият той е с ТЕЛК заради проблеми със зрението, хипертония, болки в рамото, хиперплазия на простата, увреден слух – проблеми, характерни за почти всеки български пенсионер.
След време майка му напуска този свят и Иван остава сам. Колкото и да е странно, харесва самотата си. Чувства се спокоен, особено след тежките предходни години. Единственото, което не харесва в старостта, е, че силата му намалява, а почивките стават все по-наложителни.
Личният му лекар е в друг квартал на града, на около 4 километра разстояние. Когато му се наложи да го поети, при хубаво време, ходи с колелото. През зимата – ползва автобуса. Засега намира начини, но би искал държавата да осигури лекар по-близо. Досега не му се е налагало да търси услугите на Общината или на неправителствени организации. Ползва единствено услугата „Домашен социален патронаж“. За нея разбира от познати и се записва, още докато майка му е жива. В последствие продължава да я използва. Споделя, че тя много улеснява ежедневието му. Препоръчва само да предлагат по-разнообразна храна.
Все още се справя сам с домакинските задължения, пазарува и чисти. Не разчита на никой финансово. Има по-голяма сестра, но тя се грижи за болния си съпруг, затова гледа да не я притеснява често. Харесва независимостта и спокойствието си. Обича да следи новините и да гледа спорт. Любимите му отбори са „Ливърпул“, „Аякс“ и „Манчестър Юнайтед“. Обича весели хора и компаниите, в които си разказват вицове и шеги, но вече почти няма къде да ги намери. Иван е веселяк и оптимист и не спира да се усмихва. Дори самотата и тежките семейни отговорности през годините не са изтрили усмивката от лицето му.
Макар и нетипично за повечето, той харесва старостта повече от младостта. И така, добронамерено ни изпраща с пожеланието да достигнем до тази златна и благословена възраст и да ѝ се насладим, защото в нея всеки може да намери спокойствие и време за себе си.
Инициативата „Достъп на възрастните хора (65+) до дългосрочни грижи в дома и общността – политики и реалност“ се изпълнява с финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.