Скъпи сътрудници, доброволци и приятели на „Каритас“,

скъпи братя и сестри,

Денят на „Каритас“ е повод отново да се замислим за нашето призвание да бъдем близо до хората в нужда и да свидетелстваме чрез конкретни дела за Божията любов към всеки човек.

Тазгодишното мото „Господ е надежда за сиромаха“ ни напомня, че Бог не изоставя онези, които страдат, живеят в бедност или са изгубили надежда. Но то е и призив към нас, християните, да направим Божията близост видима чрез нашето присъствие, съпричастност и служение.

Живеем във време на несигурност, икономически затруднения и нарастващо обедняване. Все повече хора и семейства изпитват трудности да посрещат ежедневните си потребности. Особено уязвими са възрастните, самотните, хората с увреждания и семействата, които се борят да осигурят необходимото за своите деца. Зад материалните лишения често стоят самота, тревога и усещане за изоставеност.

Именно в такова време мисията на „Каритас“ става още по-необходима. Не можем да останем безразлични към страданието на хората около нас. Призвани сме не само да облекчаваме техните материални нужди, но и да защитаваме човешкото достойнство, да възстановяваме надеждата и да помагаме на всеки човек да почувства, че не е сам.

„Каритас“ е израз на милосърдната любов на Църквата. Нашето служение не се изчерпва с даването на помощ. То означава да виждаме човека зад всяка нужда, да го посрещаме с уважение и да му помагаме да открие сили за ново начало. Защото милосърдието не е само жест на доброта, а конкретно свидетелство за нашата вяра и любов към Христос, Когото срещаме в лицето на най-малките и уязвимите.

По този повод изразявам своята искрена благодарност към всички сътрудници, служители, доброволци, дарители и приятели на „Каритас България“. Благодаря ви за вашата отдаденост, професионализъм и човечност. Вашето служение е ценно свидетелство, че солидарността и любовта могат да преодоляват безразличието и да дават надежда дори в най-трудните обстоятелства.

Обръщам се и към всички вярващи, енорийски общности и хора с добра воля: нека бъдем по-внимателни към онези, които страдат, и по-готови да споделяме това, което имаме. Грижата за бедните не е отговорност само на една организация, а призвание на цялата Църква и задача на цялото общество. Нека изграждаме общности, в които никой не се чувства забравен и в които достойнството на човека стои над неговото материално положение.

Скъпи братя и сестри,

Нека мотото „Господ е надежда за сиромаха“ бъде не само послание за този ден, но и вдъхновение за нашето ежедневие. Нека продължаваме да служим с вяра, постоянство и любов, убедени, че дори най-малкият жест на милосърдие може да промени нечий живот.

Нека Господ благослови всички, които служат на бедните и уязвимите, и укрепи надеждата в сърцата на онези, които преминават през изпитания.